Турция
Научете повече
Турция е страна на много чудеса. Една богата на история територия, с една от най – добрите кухни, които някога сте опитвали. От невероятни пейзажи до природни чудеса, древни археологически обекти и оживени съвременни градове, които изобилстват от култура, колоритни пазари, изкусителна кухня и приятелски настроени хора. Турция е уникално място, което привлича хората от най-ранни цивилизации. В страната се намират 19 обекта на световното наследство на ЮНЕСКО и тя е сред най-посещаваните туристически дестинации в света.
Свързваща Азия и Европа, Турция е страна, в която се намират някой от най-красивите и причудливи пейзажи в света, които варират от впечатляващи средиземноморски плажове до величествени снежни планини, зелени хълмове и степни образувания. Завладяваща смесица от екзотика и познато, Турция е много повече от клиширания си образ на "мост между Изтока и Запада". Завладявана и заселвана от всички посоки от началото на писаната история, тя съчетава влияния от Близкия изток и Средиземноморието, от Балканите и Централна Азия. Джамии съжителстват с църкви, римски театри и храмове се рушат в близост до древните хетски градове, а дервишките церемонии и циганските фестивали са толкова важна част от социалния пейзаж, колкото и концертите на класическа музика или футболните мачове.
Столицата на страната е Анкара – модерен град с небостъргачи и забележителни културни обекти. Тук се намира и изключителният Музей на анадолските цивилизации. Най-големия град в Турция, обаче е Истанбул, известен с огромния си закрит пазар – Капалъ чарши, бурен нощен живот и исторически съкровища като Синята джамия и Света София. Старата имперска столица, разположена по протежение на пролива, свързващ Черно и Мраморно море, все още е културният и търговски център на страната. Зашеметяващата Турска ривиера, се гордее със своите курорти като Анталия, Бодрум и Мармарис. В района на Анадола, Коня е известен със забележителната си селджукска архитектура и въртящи се дервиши. Други популярни туристически дестинации са древния град Ефес, скално-изсечените църкви, подземните градове и пейзажите с туфови върхове на Кападокия и варовиковите тераси на Памуккале. Една от най-големите атракции обаче е разходката при изгрев или залез слънце до колосалните древни статуи на Немрут Даги.
От древния пристанищен град Ефес до извисяващия се византийски купол на Света София и разнообразни пейзажи, Турция предлага дейности, подходящи за всеки. Поредица от исторически личности и империи - включително римляни, византийци и османци - са оставили своя отпечатък върху тази бивша спирка по Пътя на коприната. Запознаването с тяхното наследство ще ви отведе от закътаните покои на султана и неговия харем в обширния дворец Топкапъ в Истанбул до романтичните и загадъчни ликийски руини на средиземноморските плажове. Водните забавления включват гмуркане, уиндсърфинг, рафтинг и каньонинг в планинските ждрела, плаване с каяк над потъналите руини на Кекова или традиционни круизи из Средиземно и Егейско море. Или пък може да се издигнете във въздуха за вълнуващ полет с парапланер в Олудениз или с балон над Кападокия.
Огромна част от привлекателността на Турция се крие в нейните археологически обекти, наследство от зашеметяващата поредица от държави - хетски, фригийски, гръцки, римски, византийски, армено-грузински - които са властвали тук преди XII-ти век. От огромни градове до крепости на хълмове и отдалечени църкви - някои от тях и днес дават вълнуващи нови находки. Освен това Турция притежава огромен брой изящни ислямски паметници, както и интригуващи градски базари, които оцеляват сред веригите магазини и търговски центрове. Вътрешността на Турция, с нейните азиатски пространства от планини, степи, езера и дори облачни гори, може да остави по-ярък спомен, особено когато е подчертана от някой древен кервансарай, джамия или замък.
Приятелското отношение на турския народ превръща посещението в удоволствие. В големите курорти и туристически обекти, това може да бъде само повод да ви продадат нещо, но другаде топлината и щедростта са истински.
Бързи факти
Официално име – Република Турция
Форма на управление – президентска република
Площ – 783 356 км²
Население – 84.680 млн
Столица – Анкара
Официален език - турски
Валута – турска лира (TRY)
География
Турция е държава, която свързва континентите Европа и Азия. Тя граничи със седем държави: Гърция и България на северозапад, с Грузия на североизток, с Армения и Иран на изток, с Ирак на югоизток и със Сирия на юг. Нахичеван, ексклав на Азербайджан, също граничи с Турция на изток. Страната има брегове на Черно море на север, Егейско море на запад и Средиземно море на юг.
Тя е с площ от 783 356 кв. км, като 97% от тази площ се намира в Азия, а останалата част - в Европа. По-голямата част от Турция се намира в Анадолското плато в Западна Азия, а малка част е разположена на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Турските проливи (Босфора и Дарданелите) и Мраморно море отделят европейската част, наречена Източна Тракия, от Анадола.
Истанбул, най-големият град в Турция, е построен на сушата в морския проток Босфора. Градът се намира отчасти в Европа и отчасти в Азия.
Европейската част на Турция, представлява предимно поредица от хълмове, докато отвъд пролива Босфора в централната част на Турция, земята се издига във високо централно плато (Анатолийско), заобиколено от високи, пресечени планински вериги - Тавър, Короглу и Понтика. Много от върховете в Турция надвишават 3 000 метра, а най-високите и най-суровите от тях се намират в Източен Тавър. Най-високата планина в Турция, планината Арарат, има два върха, като Големият Арарат достига 5 165 метра. Планината се счита за свещена от много хора и се смята, че там Ной е приютил своя ковчег след големия потоп.
Покрай бреговете на Черно море и Средиземно море земята е по-ниска и доста плодородна. Най-значимите реки са Тигър, Кизилърмак, Сакария и Ефрат, а най-голямото езеро е Ван.
От геоложка гледна точка страната е разположена на една от основните разломни линии на планетата и земетресенията са доста чести. Северноанатолийският разлом се простира на стотици километри от Мраморно море в западната част на страната до Източноанатолийските възвишения. Разломът се придвижва напред-назад с около 20 сантиметра годишно.
Хора и култура
Турската нация е с разнообразен произход, което напомня за многото различни групи, владели тази територия през хилядолетията. Въпреки официалните усилия за налагане на единна турска идентичност, населението е забележително разнородно. Когато Османската империя се разпада, в Анадола се стичат бежански потоци, сред които мюсюлмани, славяни, гърци, албанци, кримски татари, дагестанци, абхазци и черкези. Там те се присъединяват към вече смесеното население, включващо много голямо кюрдско малцинство. Благодарение на неотдавнашните пришълци от териториите на бившия Съветски съюз и Източния блок това разнообразие се запазва. Друга изненада може да бъде младостта на Турция - повече от половината население е под тридесет години, легиони от млади хора работят в крайбрежните курорти, а по улиците на градовете се движат тълпи от ученици.
Храната задълбочава разбирането ви за Турция. Най-хубавото нещо при опитването на вкусните турски специалитети е, че те ви отвеждат в сърцето на турската култура. Турците са семейно ориентирани и са много гостоприемни хора. За тях семейното събиране и вкусно хапване е ритуал, който се е запазил във времето. Те канят посетителите в домовете си и се грижат да се нахранят и да не останат жадни. Едни от любимите им ястия са кебап, приготвен от агнешко месо на скара, имамбаялдъ – пълнени патладжани с домати и пикантни анадолски кебепчета. Любим десерт пък им е сладък ароматен бонбон с розови листенца - локум или баклава, като и двете се продават в много и различни вкусове. И всичко това гарнирано с неизменната чаша горещ чай.
Футболът е най-популярният спорт в Турция.
История
Историята на Турция, включва както историите на Анадола (азиатската част на Турция) така и на Източна Тракия (европейската част на Турция), като двете са неразривно свързани. Анатолийският полуостров, който обхваща по-голямата част от съвременна Турция, е един от най-старите трайно заселени региони в света. Различни народи са живели в Анадола поне от неолита до елинистическия период. Много от тези народи са говорили анадолски езици, клон на по-голямото индоевропейско езиково семейство и предвид древността на индоевропейските езици, някои учени предлагат Анадола като хипотетичен център, от който са произлезли индоевропейските езици. Европейската част на Турция, наречена Източна Тракия, също е населена отпреди поне четиридесет хиляди години и е известно, че е била в неолитната епоха около 6000 г. пр.н.е
Гьобекли тепе (Göbekli Tepe) е мястото на най-старата известна религиозна структура, създадена от човека - храм, датиращ от около 10 000 г. пр. н. е., а Чаталхьоюк (Çatalhöyük) е много голямо неолитно селище в Южна Анатолия, което е съществувало от около 7500 г. пр. н. е. до 5700 г. пр. н. е. Хр. и е най-голямото и най-добре запазено неолитно селище, открито досега. То е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Първата голяма империя в района е основана от хетите, от XVIII до XIII в. пр.н.е., По-късно, около Х в. пр.н.е. възход постигат фригийците, докато царството им не е унищожено около VII в. пр.н.е.. Най-известните държави, които се образуват от разападането на Фригия, са Лидия, Кария и Ликия. В древна Лидия, в столицата им Сарди (на мястото на съвременния Сарт, в Западна Турция), по време на царуването на цар Крез, металурзите открили как да отделят златото от среброто. По това време монетите били изработени от електрум – естествена сплав от злато и сребро, но с променлива стойност на металите. С новото откритие, те разделили двата благородни метала и направили цар Крез митологично богат.
От около 1200 г. пр.н.е. крайбрежието на Анадола е силно заселено от еолийски и йонийски гърци. Те основават множество важни градове, като Дидим, Милет, Ефес, Смирна (сега Измир) и Византион (сега Истанбул). В продължение на няколко века най-великият и богат град в гръцкия свят е Милет. Някои от най-изтъкнатите философи преди Сократ живеят там. Талес от Милет (ок. 624 г. пр. н. е. - ок. 546 г. пр. н. е.) е признат за първия човек, за когото е известно, че се е занимавал с научна философия. В Милет той е последван от други значими философи, които създават т.нар от съвременните учени Милетска школа.. На крайбрежието на Анадола се намира и древният град Троя, в който се води Троянската война. Войната е едно от най-важните събития в гръцката митология и е разказана в много произведения на гръцката литература, най-вече в "Илиада" на Омир.
По-късно територията на цяла днешна Турция е завладяна от персийската Ахеменидска империя водена от цар Ксеркс. Срещу него се разбунтуват независимите гръцки градове-държави по крайбрежието на Анадола, което води до началото на известните гръцко – персийски войни. След персите територията на Турция пада под властта на Александър Велики, което води до нарастваща културна хомогенност и елинизация. След неговата смърт територията се разпада на редица малки царства, които впоследствие стават част от Римската империя. Процесът на елинизация, започнал със завоеванието от Александър, се ускорява под римско владичество и до първите векове на християнската ера местните анатолийски езици и култури са изчезнали, като до голяма степен са заменени от древногръцкия език и култура. През този период Кизик, Пергамон, Смирна, Ефес и Сарди са издигнати като регионални центрове на императорската власт. В древна Антиохия (днешния град Антакия), последователите на Исус за първи път са наречени "християни" и градът много бързо се превръща във важен център на християнството. Апостол Павел пък пътува до Ефес и остава там известно време, като се твърди, че е извършил множество чудеса. Домът на Дева Мария, майката на Исус, се намира в близост до Ефес.
През 324 г. римският император Константин I избира Византиион за нова столица на Римската империя. При Константин християнството не става изключителна държавна религия, но се ползва с предпочитанията на императора, като той го подкрепя с щедри привилегии. След смъртта на император Теодосий I през 395 г. и окончателното разделяне на Римската империя между двамата му сина, градът, който ще стане известен като Константинопол, става столица на Източната римска империя. Тази империя, която по-късно ще бъде наречена Византийска империя, управлява по-голямата част от територията на днешна Турция до Късното средновековие. През по-голямата част от съществуването си Византийската империя е една от най-мощните икономически, културни и военни сили в Европа. Няколко вселенски събора на ранната християнска църква са проведени в градове, разположени в днешна Турция, включително Първият събор в Никея (Изник) през 325 г., Първият събор в Константинопол (Истанбул) през 381 г., Ефеският събор през 431 г. и Халкедонският събор (Кадикьой) през 451 г..
През втората половина на XI в. селджукските турци, които дотогава населяват териториите на север от Аралско и Каспийско море, мигрират в района на Персия и основават Селджукската империя. Постепенно те започват да проникват в средновековна Армения и източните райони на Анадола. През 1071 г. селджуците побеждават византийците в битката при Манцикерт, с което започва процесът на турцизация в района. Турският език и ислямът са въведени в Анадола и постепенно се разпространяват в целия регион. Започва бавен преход от предимно християнска и гръкоезична Анатолия към предимно мюсюлманска и турскоезична. Орденът на дервишите мевлеви, създаден в Коня през XIII в. от суфисткия поет Селаледин Руми, изиграва значителна роля за ислямизирането на разнообразните народи на Анатолия, които преди това са били елинизирани. По този начин, персийските селджуци поставят основите на тюрко-персийската култура в Анадола, която техните наследници – османците, ще поемат. През 1243 г. селджукските войски са разбити от монголите в битката при Кьосе Даг, което води до бавно разпадане на властта на Селджукската империя. След нея едно от турските княжества, управлявано от Осман I, ще се разрастне през следващите 200 години в Османската империя, която ще се разпростре от Северна Африка, през Близкия Изток до Източна Европа. Османците завършват завладяването на Византийската империя, като превземат столицата ѝ Константинопол през 1453 г. Оттогава техният пълководец е известен като Мехмед Завоевателя.
Постепенно силата на османците отслабва и те започват да губят голяма част от териториите си. Между 1839 и 1876 г. Османската империя преминава през период на реформи, които имат за цел да модернизират империята, но тези усилия се оказват недостатъчни и не успяват да спрат нейният разпад. С постепенното свиване на територията, военната мощ и богатството на империята, особено след османската икономическа криза и фалита през 1875 г., които водят до въстания в балканските провинции, чиято кулминация е Руско-турската война (1877-1878 г.), много балкански мюсюлмани мигрират към сърцето на империята в Анадола заедно с черкезите, бягащи от руското завладяване на Кавказ. Упадъкът на Османската империя води до засилване на националистическите настроения сред различните й подвластни народи, което води до нарастване на етническото напрежение.
Няколко десетилетия по-късно ново реформаторско движение под името Младотурци заговорничи срещу султана, който все още управлява империята, като започва Младотурската революция. Така през 1908 г. те принуждават султана да въведе конституционното управление. Това довежда до засилване на активното участие на военните в политиката. Така през 1909 г. те свалят султана, а през 1913 г. завземат властта с преврат. Година по късно през 1914 г. Османската империя влиза в Първата световна война на страната на Централните сили, като съюзник на Германия и впоследствие губи войната. Целта на влизането на страната на Централните сили е да се спечелят територии на Изток, за да се компенсират загубите на Запад, случили се през предходните години. На практика след края на Първата световна война Османската империя е изтрита от световната политическа карта. Подписаното примирие предоставя на съюзниците правото да продължат да окупират Анадола "в случай на безредици". В рамките на няколко дни френски и британски войски започват да окупират останалата територия, контролирана от Османската империя. Мустафа Кемал и други офицери от армията започват съпротивително движение. Малко след гръцката окупация на Западен Анадол през 1919 г. той започва Турската война за независимост срещу окупацията и преследванията на мюсюлманите в Анадола. Успехът на тази война, водена от Мустафа Кемал срещу окупационните съюзници, води през 1922 г до появата на Република Турция и до премахването на Османската монархия.
Република Турция е официално провъзгласена на 29 октомври 1923 г., в новата столица Анкара, като Мустафа Кемал става първият президент на Турция. Той въвежда много радикални реформи с цел да основе нова светска република от остатъците на османското минало. Османският фес е премахнат, установени са пълни политически права за жените и е създадена нова писмена система за турския език, основана на латинската азбука. Съгласно Закона за фамилните имена, през 1934 г. турският парламент удостоява Мустафа Кемал с почетното фамилно име "Ататюрк" (Баща на турците). С реформите, инициирани от първия президент на страната, Турция се превръща в светска, унитарна и парламентарна република.
По време на Втората световна война, Турция запазва неутралитет. Страната запазва търговски взаимоотношения и с двата лагера, почти до нейния край. Едва в края на 1944, когато е ясно, че Германия е близо до поражение, тя прекъсва отношенията си с нея, а на следващата година й обявява и война. Този символичен ход позволява на Турция да се присъедини към зараждащата се ООН. През 1952 г. страната се присъединява и към НАТО. Във втората половина на XX век страната преживява няколко военни преврата. 80-те години на ХХ век икономиката е либерализирана, което води до силен икономически растеж и политическа стабилност. През 2017 г. чрез референдум парламентарната република е заменена с президентска система.
Свързваща Азия и Европа, Турция е страна, в която се намират някой от най-красивите и причудливи пейзажи в света, които варират от впечатляващи средиземноморски плажове до величествени снежни планини, зелени хълмове и степни образувания. Завладяваща смесица от екзотика и познато, Турция е много повече от клиширания си образ на "мост между Изтока и Запада". Завладявана и заселвана от всички посоки от началото на писаната история, тя съчетава влияния от Близкия изток и Средиземноморието, от Балканите и Централна Азия. Джамии съжителстват с църкви, римски театри и храмове се рушат в близост до древните хетски градове, а дервишките церемонии и циганските фестивали са толкова важна част от социалния пейзаж, колкото и концертите на класическа музика или футболните мачове.
Столицата на страната е Анкара – модерен град с небостъргачи и забележителни културни обекти. Тук се намира и изключителният Музей на анадолските цивилизации. Най-големия град в Турция, обаче е Истанбул, известен с огромния си закрит пазар – Капалъ чарши, бурен нощен живот и исторически съкровища като Синята джамия и Света София. Старата имперска столица, разположена по протежение на пролива, свързващ Черно и Мраморно море, все още е културният и търговски център на страната. Зашеметяващата Турска ривиера, се гордее със своите курорти като Анталия, Бодрум и Мармарис. В района на Анадола, Коня е известен със забележителната си селджукска архитектура и въртящи се дервиши. Други популярни туристически дестинации са древния град Ефес, скално-изсечените църкви, подземните градове и пейзажите с туфови върхове на Кападокия и варовиковите тераси на Памуккале. Една от най-големите атракции обаче е разходката при изгрев или залез слънце до колосалните древни статуи на Немрут Даги.
От древния пристанищен град Ефес до извисяващия се византийски купол на Света София и разнообразни пейзажи, Турция предлага дейности, подходящи за всеки. Поредица от исторически личности и империи - включително римляни, византийци и османци - са оставили своя отпечатък върху тази бивша спирка по Пътя на коприната. Запознаването с тяхното наследство ще ви отведе от закътаните покои на султана и неговия харем в обширния дворец Топкапъ в Истанбул до романтичните и загадъчни ликийски руини на средиземноморските плажове. Водните забавления включват гмуркане, уиндсърфинг, рафтинг и каньонинг в планинските ждрела, плаване с каяк над потъналите руини на Кекова или традиционни круизи из Средиземно и Егейско море. Или пък може да се издигнете във въздуха за вълнуващ полет с парапланер в Олудениз или с балон над Кападокия.
Огромна част от привлекателността на Турция се крие в нейните археологически обекти, наследство от зашеметяващата поредица от държави - хетски, фригийски, гръцки, римски, византийски, армено-грузински - които са властвали тук преди XII-ти век. От огромни градове до крепости на хълмове и отдалечени църкви - някои от тях и днес дават вълнуващи нови находки. Освен това Турция притежава огромен брой изящни ислямски паметници, както и интригуващи градски базари, които оцеляват сред веригите магазини и търговски центрове. Вътрешността на Турция, с нейните азиатски пространства от планини, степи, езера и дори облачни гори, може да остави по-ярък спомен, особено когато е подчертана от някой древен кервансарай, джамия или замък.
Приятелското отношение на турския народ превръща посещението в удоволствие. В големите курорти и туристически обекти, това може да бъде само повод да ви продадат нещо, но другаде топлината и щедростта са истински.
Бързи факти
Официално име – Република Турция
Форма на управление – президентска република
Площ – 783 356 км²
Население – 84.680 млн
Столица – Анкара
Официален език - турски
Валута – турска лира (TRY)
География
Турция е държава, която свързва континентите Европа и Азия. Тя граничи със седем държави: Гърция и България на северозапад, с Грузия на североизток, с Армения и Иран на изток, с Ирак на югоизток и със Сирия на юг. Нахичеван, ексклав на Азербайджан, също граничи с Турция на изток. Страната има брегове на Черно море на север, Егейско море на запад и Средиземно море на юг.
Тя е с площ от 783 356 кв. км, като 97% от тази площ се намира в Азия, а останалата част - в Европа. По-голямата част от Турция се намира в Анадолското плато в Западна Азия, а малка част е разположена на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Турските проливи (Босфора и Дарданелите) и Мраморно море отделят европейската част, наречена Източна Тракия, от Анадола.
Истанбул, най-големият град в Турция, е построен на сушата в морския проток Босфора. Градът се намира отчасти в Европа и отчасти в Азия.
Европейската част на Турция, представлява предимно поредица от хълмове, докато отвъд пролива Босфора в централната част на Турция, земята се издига във високо централно плато (Анатолийско), заобиколено от високи, пресечени планински вериги - Тавър, Короглу и Понтика. Много от върховете в Турция надвишават 3 000 метра, а най-високите и най-суровите от тях се намират в Източен Тавър. Най-високата планина в Турция, планината Арарат, има два върха, като Големият Арарат достига 5 165 метра. Планината се счита за свещена от много хора и се смята, че там Ной е приютил своя ковчег след големия потоп.
Покрай бреговете на Черно море и Средиземно море земята е по-ниска и доста плодородна. Най-значимите реки са Тигър, Кизилърмак, Сакария и Ефрат, а най-голямото езеро е Ван.
От геоложка гледна точка страната е разположена на една от основните разломни линии на планетата и земетресенията са доста чести. Северноанатолийският разлом се простира на стотици километри от Мраморно море в западната част на страната до Източноанатолийските възвишения. Разломът се придвижва напред-назад с около 20 сантиметра годишно.
Хора и култура
Турската нация е с разнообразен произход, което напомня за многото различни групи, владели тази територия през хилядолетията. Въпреки официалните усилия за налагане на единна турска идентичност, населението е забележително разнородно. Когато Османската империя се разпада, в Анадола се стичат бежански потоци, сред които мюсюлмани, славяни, гърци, албанци, кримски татари, дагестанци, абхазци и черкези. Там те се присъединяват към вече смесеното население, включващо много голямо кюрдско малцинство. Благодарение на неотдавнашните пришълци от териториите на бившия Съветски съюз и Източния блок това разнообразие се запазва. Друга изненада може да бъде младостта на Турция - повече от половината население е под тридесет години, легиони от млади хора работят в крайбрежните курорти, а по улиците на градовете се движат тълпи от ученици.
Храната задълбочава разбирането ви за Турция. Най-хубавото нещо при опитването на вкусните турски специалитети е, че те ви отвеждат в сърцето на турската култура. Турците са семейно ориентирани и са много гостоприемни хора. За тях семейното събиране и вкусно хапване е ритуал, който се е запазил във времето. Те канят посетителите в домовете си и се грижат да се нахранят и да не останат жадни. Едни от любимите им ястия са кебап, приготвен от агнешко месо на скара, имамбаялдъ – пълнени патладжани с домати и пикантни анадолски кебепчета. Любим десерт пък им е сладък ароматен бонбон с розови листенца - локум или баклава, като и двете се продават в много и различни вкусове. И всичко това гарнирано с неизменната чаша горещ чай.
Футболът е най-популярният спорт в Турция.
История
Историята на Турция, включва както историите на Анадола (азиатската част на Турция) така и на Източна Тракия (европейската част на Турция), като двете са неразривно свързани. Анатолийският полуостров, който обхваща по-голямата част от съвременна Турция, е един от най-старите трайно заселени региони в света. Различни народи са живели в Анадола поне от неолита до елинистическия период. Много от тези народи са говорили анадолски езици, клон на по-голямото индоевропейско езиково семейство и предвид древността на индоевропейските езици, някои учени предлагат Анадола като хипотетичен център, от който са произлезли индоевропейските езици. Европейската част на Турция, наречена Източна Тракия, също е населена отпреди поне четиридесет хиляди години и е известно, че е била в неолитната епоха около 6000 г. пр.н.е
Гьобекли тепе (Göbekli Tepe) е мястото на най-старата известна религиозна структура, създадена от човека - храм, датиращ от около 10 000 г. пр. н. е., а Чаталхьоюк (Çatalhöyük) е много голямо неолитно селище в Южна Анатолия, което е съществувало от около 7500 г. пр. н. е. до 5700 г. пр. н. е. Хр. и е най-голямото и най-добре запазено неолитно селище, открито досега. То е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Първата голяма империя в района е основана от хетите, от XVIII до XIII в. пр.н.е., По-късно, около Х в. пр.н.е. възход постигат фригийците, докато царството им не е унищожено около VII в. пр.н.е.. Най-известните държави, които се образуват от разападането на Фригия, са Лидия, Кария и Ликия. В древна Лидия, в столицата им Сарди (на мястото на съвременния Сарт, в Западна Турция), по време на царуването на цар Крез, металурзите открили как да отделят златото от среброто. По това време монетите били изработени от електрум – естествена сплав от злато и сребро, но с променлива стойност на металите. С новото откритие, те разделили двата благородни метала и направили цар Крез митологично богат.
От около 1200 г. пр.н.е. крайбрежието на Анадола е силно заселено от еолийски и йонийски гърци. Те основават множество важни градове, като Дидим, Милет, Ефес, Смирна (сега Измир) и Византион (сега Истанбул). В продължение на няколко века най-великият и богат град в гръцкия свят е Милет. Някои от най-изтъкнатите философи преди Сократ живеят там. Талес от Милет (ок. 624 г. пр. н. е. - ок. 546 г. пр. н. е.) е признат за първия човек, за когото е известно, че се е занимавал с научна философия. В Милет той е последван от други значими философи, които създават т.нар от съвременните учени Милетска школа.. На крайбрежието на Анадола се намира и древният град Троя, в който се води Троянската война. Войната е едно от най-важните събития в гръцката митология и е разказана в много произведения на гръцката литература, най-вече в "Илиада" на Омир.
По-късно територията на цяла днешна Турция е завладяна от персийската Ахеменидска империя водена от цар Ксеркс. Срещу него се разбунтуват независимите гръцки градове-държави по крайбрежието на Анадола, което води до началото на известните гръцко – персийски войни. След персите територията на Турция пада под властта на Александър Велики, което води до нарастваща културна хомогенност и елинизация. След неговата смърт територията се разпада на редица малки царства, които впоследствие стават част от Римската империя. Процесът на елинизация, започнал със завоеванието от Александър, се ускорява под римско владичество и до първите векове на християнската ера местните анатолийски езици и култури са изчезнали, като до голяма степен са заменени от древногръцкия език и култура. През този период Кизик, Пергамон, Смирна, Ефес и Сарди са издигнати като регионални центрове на императорската власт. В древна Антиохия (днешния град Антакия), последователите на Исус за първи път са наречени "християни" и градът много бързо се превръща във важен център на християнството. Апостол Павел пък пътува до Ефес и остава там известно време, като се твърди, че е извършил множество чудеса. Домът на Дева Мария, майката на Исус, се намира в близост до Ефес.
През 324 г. римският император Константин I избира Византиион за нова столица на Римската империя. При Константин християнството не става изключителна държавна религия, но се ползва с предпочитанията на императора, като той го подкрепя с щедри привилегии. След смъртта на император Теодосий I през 395 г. и окончателното разделяне на Римската империя между двамата му сина, градът, който ще стане известен като Константинопол, става столица на Източната римска империя. Тази империя, която по-късно ще бъде наречена Византийска империя, управлява по-голямата част от територията на днешна Турция до Късното средновековие. През по-голямата част от съществуването си Византийската империя е една от най-мощните икономически, културни и военни сили в Европа. Няколко вселенски събора на ранната християнска църква са проведени в градове, разположени в днешна Турция, включително Първият събор в Никея (Изник) през 325 г., Първият събор в Константинопол (Истанбул) през 381 г., Ефеският събор през 431 г. и Халкедонският събор (Кадикьой) през 451 г..
През втората половина на XI в. селджукските турци, които дотогава населяват териториите на север от Аралско и Каспийско море, мигрират в района на Персия и основават Селджукската империя. Постепенно те започват да проникват в средновековна Армения и източните райони на Анадола. През 1071 г. селджуците побеждават византийците в битката при Манцикерт, с което започва процесът на турцизация в района. Турският език и ислямът са въведени в Анадола и постепенно се разпространяват в целия регион. Започва бавен преход от предимно християнска и гръкоезична Анатолия към предимно мюсюлманска и турскоезична. Орденът на дервишите мевлеви, създаден в Коня през XIII в. от суфисткия поет Селаледин Руми, изиграва значителна роля за ислямизирането на разнообразните народи на Анатолия, които преди това са били елинизирани. По този начин, персийските селджуци поставят основите на тюрко-персийската култура в Анадола, която техните наследници – османците, ще поемат. През 1243 г. селджукските войски са разбити от монголите в битката при Кьосе Даг, което води до бавно разпадане на властта на Селджукската империя. След нея едно от турските княжества, управлявано от Осман I, ще се разрастне през следващите 200 години в Османската империя, която ще се разпростре от Северна Африка, през Близкия Изток до Източна Европа. Османците завършват завладяването на Византийската империя, като превземат столицата ѝ Константинопол през 1453 г. Оттогава техният пълководец е известен като Мехмед Завоевателя.
Постепенно силата на османците отслабва и те започват да губят голяма част от териториите си. Между 1839 и 1876 г. Османската империя преминава през период на реформи, които имат за цел да модернизират империята, но тези усилия се оказват недостатъчни и не успяват да спрат нейният разпад. С постепенното свиване на територията, военната мощ и богатството на империята, особено след османската икономическа криза и фалита през 1875 г., които водят до въстания в балканските провинции, чиято кулминация е Руско-турската война (1877-1878 г.), много балкански мюсюлмани мигрират към сърцето на империята в Анадола заедно с черкезите, бягащи от руското завладяване на Кавказ. Упадъкът на Османската империя води до засилване на националистическите настроения сред различните й подвластни народи, което води до нарастване на етническото напрежение.
Няколко десетилетия по-късно ново реформаторско движение под името Младотурци заговорничи срещу султана, който все още управлява империята, като започва Младотурската революция. Така през 1908 г. те принуждават султана да въведе конституционното управление. Това довежда до засилване на активното участие на военните в политиката. Така през 1909 г. те свалят султана, а през 1913 г. завземат властта с преврат. Година по късно през 1914 г. Османската империя влиза в Първата световна война на страната на Централните сили, като съюзник на Германия и впоследствие губи войната. Целта на влизането на страната на Централните сили е да се спечелят територии на Изток, за да се компенсират загубите на Запад, случили се през предходните години. На практика след края на Първата световна война Османската империя е изтрита от световната политическа карта. Подписаното примирие предоставя на съюзниците правото да продължат да окупират Анадола "в случай на безредици". В рамките на няколко дни френски и британски войски започват да окупират останалата територия, контролирана от Османската империя. Мустафа Кемал и други офицери от армията започват съпротивително движение. Малко след гръцката окупация на Западен Анадол през 1919 г. той започва Турската война за независимост срещу окупацията и преследванията на мюсюлманите в Анадола. Успехът на тази война, водена от Мустафа Кемал срещу окупационните съюзници, води през 1922 г до появата на Република Турция и до премахването на Османската монархия.
Република Турция е официално провъзгласена на 29 октомври 1923 г., в новата столица Анкара, като Мустафа Кемал става първият президент на Турция. Той въвежда много радикални реформи с цел да основе нова светска република от остатъците на османското минало. Османският фес е премахнат, установени са пълни политически права за жените и е създадена нова писмена система за турския език, основана на латинската азбука. Съгласно Закона за фамилните имена, през 1934 г. турският парламент удостоява Мустафа Кемал с почетното фамилно име "Ататюрк" (Баща на турците). С реформите, инициирани от първия президент на страната, Турция се превръща в светска, унитарна и парламентарна република.
По време на Втората световна война, Турция запазва неутралитет. Страната запазва търговски взаимоотношения и с двата лагера, почти до нейния край. Едва в края на 1944, когато е ясно, че Германия е близо до поражение, тя прекъсва отношенията си с нея, а на следващата година й обявява и война. Този символичен ход позволява на Турция да се присъедини към зараждащата се ООН. През 1952 г. страната се присъединява и към НАТО. Във втората половина на XX век страната преживява няколко военни преврата. 80-те години на ХХ век икономиката е либерализирана, което води до силен икономически растеж и политическа стабилност. През 2017 г. чрез референдум парламентарната република е заменена с президентска система.